image

Мима Пенчова

педагогически ръководител
(начална и предучилищна педагогика, квалификация за преподаване на български език като чужд)

Учителството е призвание за мен. Мотивация в работата ми са детските усмивки и очакващите погледи, удовлетворението, което получавам за добре свършена работа, наличието на предизвикателства и преодоляване на трудностите, свободата да избирам методите и средствата подходящи за обучението, възможността да съм „връзката“ между България и българските деца в чужбина.

„Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; -музика -лъчи. Не искат и не обещават те…“ П.К.Яворов


Ганка Чивчибашиева-Господинова

учител
(ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“, начална педагогика)

Обичам да се занимавам с деца и винаги съм искала да бъда учител. Харесва ми професията ми, любопитството в погледа на децата, желанието да научат нещо ново. Че им помагам да преминат през света с любопитство и желание, ме кара да се чувствам и различен човек. Техният поглед върху света ме кара да го преоткривам отново и отново. Кара ме да се чувствам по-добър човек.
„…ако няма какво да се вкуси и види…
…направи от душата си сал и го пускай
към далечните липсващи гледки и устни… “ Елена Денева


Емилия Михайлова-Проданова

Дългогодишен мениджър на театрални постановки. Ръководител на детски театрални групи. Сценарист и водещ на детски тържества, абитуриентски балове, сватби, юбилеи.

Общуването с млади хора и деца е предизвикателство, но всеки човек с творческа душа изпитва невероятно удовлетворение и вдъхновение от работата си с тях! Благодарна съм на всеки миг от живота си, прекаран в ТЕАТЪРА и сред ДЕЦАТА! Всеки, който някога се е докоснал до изкуството, има привилегията да бъде добър човек! А всеки, който е влязъл някога в Театъра, той фактически никога не го напуска! Тази любов е взаимна и вечна!


Ана Андреева

учител

През първите месеци като преподавател в българското училище „Дора Габе“, Мюнхен не осъзнавах колко различна и специална е тази работа. Сега вече зная – това е магия и съм щастлива, че съм част от нея! Възхитително е, че родителите довеждат децата си, като всяка седмица се лишават от един почивен ден, за да поддържат българския дух, за да говорят и пишат на български, да се включват в български традиции. Дори не е толкова важно дали учениците са усвоили всички граматически правила, защото те идват тук за среща с българското!